Капитанът на зеленолистните


Всеки път, когато Попай Морякът погълне съдържанието на една консерва спанак, мускулите му се изпълват със сила моментално. Популярният мит за силата, която спанакът дава, се дължи частично на грешка допусната при измерването на съдържанието на желязо в зеленчука през 1870. Истина е обаче, че спанакът, заедно с останалите зеленолистни зеленчуци е богат източник на желязо.

За родина на спанака се смята древна Персия и въпреки, че достига до южна Европа още през древността, спанакът става популярен в Англия и Франция едва през 14 век. Спанакът се появява в началото на пролетта, когато другите зеленчуци са оскъдни. В комбинация с религиозните пости, които обезкуражават потреблението на доста храни, зелените листа бързо завладели сърцата и трапезите на европейците. Катерина де Медичи харесвала спанака толкова много, че наредила да се сервира на всяко хранене. Поради това, и до днес, ястията със спанак са известени във западна Европа като "флорентински", отразявайки произхода на Катерина от Флоренция.

Вкус:

Листата на спанака са плоски или леко накъдрени, в зависимост от сорта. Младите растения имат крехки и ярко зелени листа, а по-старите имат наситено зелен цвят. Спанакаът има специфичен горчив вкус, който се комбинира чудесно със сирена и яйца.

Пресен спанак може да се намери през цялата година, но сезонът му е от април до септември. Преди да се сготви, спанакът трябва да се измие обилно с вода за да се почисти добре от остатъците от почва и пясък. Младите листа могат да се ядат сурови в салати, докато по-старите обикновено се готвят; варени в супи, запечени в гретени и суфлета, задушени или на пара като гарнитура.

Хранителни факти:

Спанакът има високи хранителни стойности и е изключително богат на антиоксиданти, особено свеж или приготвн на пара. Богат източник е на витамин А, витамин C, витамин E, витамин K, магнезий, манган, бетаин, желязо, витамин B2, калций, калий, витамин B6, фолиева киселина, мед, протеини, фосфор, цинк, селен и омега-3 мазнини.

Източник: Wikipedia